УВО

Хаха. Присещам се. Как се разделих с първата си работа. Скъсвах си задника от бачкане. За 5 години ходих на море три пъти за по пет дни. Оперираха ме от апендикс, а на третия ден изпратиха кола да ме вземат до работата, що има нещо за вършене. 
И идва нов шеф. След седмица ме вика при него. И казва:
- Заглобил си ме с пет милиона заем. 
А аз:
- Не съм. Отървах фирмата. Дължеше пет милиона за ток. Ако го бяга спрели, щеше да я нема. Ни теб, ни мен. И заемът е сконтов. Държавата е ларж. Провери колко лихви съм икономисал.
Оня:
- Добре! А за какво бяха нужни другите пет милиона?
- Е па да върнем първите пет. Без лихва. Огледай се какво става около нас! Парите не са тия, които бяха.
- Добре. А другите пет?
- За да се разплатим с доставчици. Да отървем фирмата. И там спестихме над милион от лихви. Счетоводителките цяла нощ писаха платежни нареждания с утрешна дата. Где трябваше да платим преди година.
- Кой ще ги връща?
- Е па фирмата. Нали работи?
- Фирмата съм аз. Няма да ви връщам заемите.
- Не си ти. Фирмата сме всички.
- Ама аз съм лицето.
- Ще ти кажа какво си. Дай ми два бели листа!
Той вика секретарката, тя ги носи. На единия пиша молба за напускане. И му го подавам. Подписва го. През това време рисувам на другия задник. Насран. И му го подавам. С думите:
- Това си. Ама да се разделим като приятели, а?
И излизам преди да ме е напсувал. Пътем целувам секретарката. За последно. И тя е пътник като мен. Ама още не знае.
После отидох на реката. На палатка. Със сестрата, зетя, племенниците, жената и децата. Там проходи Ивелин.
Хаха. Юле, знаеше ли го? А помниш ли как щракахте с пишещите машини цяла нощ? А Донка помниш ли? Где ми даде всички залежали платежни документи от банката, само срещу една честна дума? И не я излъгахме с една стотинка?
Благоев, помниш ли Петрич? Ама се осветкахме, а? Да ни станете гаранти, що ви дължим пари, бе най - гениалното нещо, где сме правили някога.
Ането, помниш ли как Ивелин се дави?

Р. Антов