ПЕЧКА

Прибирам се от работа. Измръзнал като куче. И пребит от работа като две кучета. А камината изгаснала. Мъкна дърва, паля я и си наливам ракия, чакайки да стопли гостната. И се сещам за баба и дядо. Мъдри хора бяха. Все ми казваха:
- Учи, Роси, друг да ти пали печката! 
Та ги послушах. Винаги съм бил послушен. Учих. И почнах работа. А там нема печка, а парно. У канцеларията жега. Та си викам:
- Нови времена са. Един пали на 1300 човека. 
И си викам, че где и да отида, все ще е топло. Та с шефа нещо не не се разбрахме, що бях прав. Както винаги. И си тръгнах.
А баба, бог да я прости:
- Убаво си учил, ама трябва и да слушаш! Друг да ти пали печката.
Та станах послушен. Почвам нова работа и слушам началниците. После чувам един глас, где ми казва, да не слушам по - тъпи от мен и слушам него. И си тръгвам.
Ама баба и дядо вече бяха умрели. Немаше кой да ми каже какво да направя. Та тоя глас ми казва какво да правя цял живот. Те това казва:
- Не слушай по - тъпи началници от теб! И по - тъпи от теб не слушай!
И го слушам.
Та сега нема кой да ми пали печката. Затова се грея с греяна ракия и си паля печката сам. В частност каминката. Ако ме домързи, пускам климатика. Ама не е същото. Друго си е некой да ти пали печката.

Р. Антов