ГРАДЪТ 2

Буден съм. Тая заран. Часът е четири сутринта. През прозореца се е облещила една луна, где може да я видиш само през ноември. Топлостудена. Есенна. Върколашка. На работа съм, а не ми се спи. Повредил съм се. Ставам. Душ, кафе, мляко и електронна цигара. Не ми се пуска лаптопа. Обличам се и тръгвам навън. На вратата се сещам за онова коте и се връщам. Взимам две кюфтета, останали от снощи. И пак излизам. 
Градът спи. Спи някъде и котето. Небето е ясно. Без звезди. Само луна. Тръгвам по тихите улици. Пусти. Няма никой. Няма и мъгла. Има почти голи дървета...
После решавам да отида до язовира. Тоя на Чернила. И излизам от града. Вървя по черния път и не мисля за нищо. Просто вървя. И ми е хубаво. Хладно е. Прекрасна късна нощ. Или ранно утро. С луна. Огромна. Вече има и звезди. В града ги няма. Избягали са. На небето. От хората. И е тихо. Няма даже и вятър. Има луна и звезди, поразбягали се от нея, ама ги има.
После се връщам. Така и не стигнах до язовира.
А градът се е събудил. Още сънен, ама отваря очи. По улиците вече има хора. Звездите ги няма. И чувам:
- Ей, къде си тръгнал?
Позната. Отива на работа.
- Не съм тръгнал. Прибирам се.
- Откъде.
- От гората.
- Време ти беше. Дали си решил да ставаш човек.
- Не. Идвам да ви взема и заведа там. Та вие да станете. Човек се става като гледаш звездите, а не да друсаш кючек и гледаш фенерите у "Клеопатра".
- Леле?! Дали имаш температура?
- Не. Имам две кюфтета у джоба. За едно коте!
- Хаха. Женско ли?
- Не знам. Диво коте. Дано ме чака!
- Хаха. Винаги те е зовало дивото. Докато го опитомиш или изядеш.
После всеки тръгва накъдето е тръгнал.
 А на училищната оградата котето. Галя го. Яде късчета кюфтета. После минават токчета. Коли. Кучета. После се прибирам. Душ, кафе и наглеждам лаптопа. И тръгвам на работа. После колата не пали. Има рейсове. Това е град. Не е гора. Гора над язовир. И луна и звезди над гората.
Та кой знае откога не се бях возил с рейс. Беше страхотно. Докато пътувах, се смеех. Сам. Що се чудех нещо. Та и вас да попитам. Ако знаете, ми кажете:
Щом в града има рейсове, защо в гората няма параходи?

Р. Антов