ПРИКАЗКА

От доста време не бях писал приказка. Все се канех, ама ми не стигаше кураж. Трудно се пише приказка. За нещо. Особено ако обичаш нещото. И ако за нещото има 4876 8735 написани приказки. И ако обичаш нещото в нещото. 
Та на приказката.
Море. Синьозелено море. Със зайчета по вълните. Над него небе. Синьозелено. С три облака в него. И слънце зад петия.
В морето капитан Немо. Раци, риби, параходи.. Три тюлена и три милиона делфина, смятащи морето за дом. Пингвините от Мадагаскар. И насред морето една яхта. На дървени въглища, ама с бели платна. С перила. И вятър. А на перилата подпряна малката русалка. С крака. Гледаща вятъра. И морската пяна. Чакаща залеза. Онова за изгрева е друга приказка. Или същата. Знам ли!? Знам само, че влюбените русалки по изгрев стават на пяна. Никой не знае, какво става с пяната по залез.
Само аз знам.И ще ви го кажа. Морската пяна при залез, става жена. Такава, каквато сте имали. И не сте я видели. Или я имате. И не сте я видели. Или я имате, ама бягате. Или ви има. А вас ви няма... Или е тя.
То не стана баш приказка, ама аз кога съм писал приказки!? Да не съм Ян Бибиян.

Р. Антов