ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ТЕРЗАНИЯ НА ЕДИН ГРЕШНИК

  Покрай божите празници ме налягат некакви не толкова пробожи мисли. Та и сега. Нарушавам доста от неговите заповеди. А от два дни лъжа като политик. Христос воскресе! Воистина воскресе! Не вярвам, че е възкръснал, ама лъжа. Опитвам се да излъжа и себе си. Една лъжа, повторена многократно, става истина. Да, ама не. Както казваше един. Та се замислих, кои заповеди нарушавам.
  Първата я нарушавам наполовина. Що не съм сигурен, кой е господ, моя бог, ама и не я нарушавам, що нямам други богове.
  Втората не знам дали я нарушавам, що не знам какво е да изговаряш напразно името божие. Ако заповедта има предвид  "О, боже" съм го споменавал, ама не е било напразно, а при празнене. Даже съм чувал да го споменава и жената с мен. И явно не нарушавам тая заповед, що точно тогава това име трябва да се споменава. Когато си в облаците.
  Третата заповед я нарушавам, що шефовете ме карат да работя и на седмия ден. Или безпаричието. Надявам се да не е големо нарушение.
 Четвъртта не съм я нарушавал никога. Беше за бащата и майката.
  Петата също. Не съм убивал. Само ми се е убивало. Обикновено наглеци.
  Шестата нема да ви казвам, дали съм я нарушавал, що жената ще ме скопи.
  Седмата съм я нарушавал. Като дете. Крадяхме грозе, ябълки, круши.
  Осмата не съм. Даже едно време щеше да ям бой у милицията у Шумен, що не исках да лъжесвидетелствам.
  Обаче деветата я нарушавам ежеминутно, ежечасно и ежедневно. Как нема да я нарушавам бе, хора. Особено през пролетта. За жените на ближните иде реч, не за имотите. Имоти не съм пожелавал. А -1+1=0. Демек компенсирам. Деветата с десетата.
  Та вие ще кажете, дали съм грешен. И бога. Вашият бог. Где ви каза да не правите изображения на това, где е на небето. И вие го почитате и слушате. А в църквите и домовете ви е пълни с икони. Даже днес ще вървите след една такава у Бачково. 8+8=16 километра. А утре нема да може да работите, що ще сте с мускулна треска.
  И друго да знаете от мен. Не всеки носи своя кръст към Голгота. Носят го тези, които искат. Един занесе своя кръст, та да не носим нашите. Ама явно не сте го разбрали и затова още ги мъкнете. Моят кръст няма да го носи никой. Имам уговорка с децата ми да донесат един речен камък. Даже им го показах. До него пораснах. Ама пусти кметове. Чистили коритото на реката и го съсипали. Това лято ще търся друг.
  Христос воскресе!

Р. Антов