ЗА БОТЕВ И ЗАБРАВЕНИ СТИХОВЕ ОТ БОТЕВ.

 Днес е втори юни. На обяд ще се спрем за минута, а сирените ще вият. Некои даже няма да се спрат, ама сирените пак ще си вият. А имаме нужда да спрем. Да спрем за минутка и да се замислим. Всички.
 Накъде сме тръгнали? Знаем ли как да стигнем там? Имаме ли куража да стигнем? Какво ще стане, ако не стигнем?
 Ботев е знаел накъде тръгва. Знаел е и как да стигне. Имал е куража да стигне. И е знаел какво ще се случи когато стигне. И го е направил. Носил е своя кръст от козлодуйският бряг, до Околчица. И той като Христос е бил предаван, гонен и лъган. Но е знаел какво иска. Затова днес е неговият ден. И на още няколко човека. Повечето от тях ги няма у списъците за зарята. Няма ги у никакви списъци, що некой се е погрижил да ги няма там. Ама няма значение.
 А днес гледам един у Гърмен. Облякъл тениска с лика на Ботев и тръгнал да гони циганите. И чака подкрепа от цяла България, която сигурно няма да дойде. Чака 10 000 срещу 200 цигани. Ботев тръгна с 200 българи срещу цяла империя. Би тръгнал и сам. Що е БОТЕВ.
 А по- долу е любимото ми ботево стихотворение. Не е от тези за героизма и саможертвата. То показва, че той е бил човек като мен и вас, а не някой светец, за когото земните неща са били чужди. И въпреки това се е лишил от всичко. И не се е лишил от всичко, та потни българи, где се плашат от цигани, да носят тениска с образа му.
 Лишил се е от всичко, за да я има БЪЛГАРИЯ.
 Затова днес е денят на БОТЕВ.
 И на още няколко човека.

           НЕЙ
       Христо Ботев

 Питаш ме защо съм аз 
дохождал нощя у вас,
как съм скочил през плета
и що щял съм да крада.


Кат мъжът ти не съм стар
да не видя в тъмна нощ:
аз си имам за другар
на поясът остър нож.


Нощ бе тъмна като рог,
примъкнах се като смок:
слушам, гледам - всички спят,
спеше си и ти с мъжът.


Там в градина аз седнах,
в ръка силна нож стиснах:
ще излезе, рекох, той,
ще изпита гневът мой.


Гледам в къщи свещ гори,
вие спите - мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.


Впил съм очи във свещта,
а не виждам, че нощта
превали се и мина
и зора се веч сипна.


Славей песен си запя:
с радост среща той зора;
през прозорецът глава
се показа и засмя.


Тебе тутакси познах
и тогаз се чак стреснах;
"Друг път", славею казах
и през плетът пак скокнах.


Ето защо идвах аз
в тъмна нощ и грозен час:
ще умре един от нас -
ил мъжът ти, ил аз!