Някога замисляли ли сте се за смисъла на живота!? За щастието!? Сигурно! Сигурно няма човек, който да не е. И сте се чувствали нещастни, защото сте се чувствали нещастни. А нещата са прости. Толкова прости, че повече няма накъде. Животът е миг. Миг от мигове. Един миг, е цяла Вселена. От сътворението до гибелта. Сега ще се опитам да ви опиша един миг, що може да не сте разбрали..
Есенно цвете. Синьо. На него закъсняла пчела и два търтея. До него цветя. До тях кипариси. Под кипарисите лежи куче. Над кипарисите небе и облаци. По пътя зад кипарисите минават хора. Отиват някъде. Отиват при някого. Отиват да целунат някого. Отиват да се напият. Отиват на работа... Отиват да умрат... Зад пътя,зелена морава с една брезичка. Зад нея пак път. И пак минаващи хора. Зад тях блокове. Зад тях планина. Зад нея море....
А зад всичко това, едно есенно цвете. Синьо. На него пчела...
Това е един миг. Нещо като целувка.
Или като свирка. Не свирка, за каквато си помисли отецът, а свирка на влак. Влак, пълен с хора, тръгнали да търсят смисъла на живота и щастието. Хора, които никога няма да я чуят. Няма да я чуят, тъй както не са видели синьото цвете. С пчелата. У двора си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар