Е НЕМА ТАКЪВ КЕФ.

   Цял ден съм се ядосвал. Жега. Свършвам работа и се прибирам. Утре съм почивка. Пускам телевизора и оттам ме залива помия. И се сещам за един приятел. На язовира е. Помоли ме утре да отида до него, що има работа в града. Раницата ми е винаги готова. Грабвам я и след половин час съм при него. С малкото ми синче. На гости ми е. От странство.  Що да чакам утре.
    А Пешо е щастлив. Пешо шарана. Име с което ще го помнят, когато са забравили и Борисов, и Живков, и Путин. Точно слагат масата. Когато разбира, че и там ще спим, ме повежда и ми обяснява утрешните ми задължения. Ще се прибере в града още тая вечер. Ето какво нарежда:
    - Това са ми зайците. Оня ден ми ги подариха. Даваш им гранули сутринта и на обяд! Това е въздушната пушка. Утре ще дойде едно женско куче. Ще го познаеш, що има малки. Там съм оставил хляб и кокали за него. Няма да стреляш по него, що трябва да
отгледа малките! Ако дойде едно мъжко, стреляш, що оня ден изяде храната на зайците! Няма да стреляш и по един щъркел! Вече сме приятели с него. Оставил съм му една змия на храста. Няма да стреляш и по двете диви патици, които ще минат до караваната с малките! И те са ми приятели. Има две свраки, где ме будят сутрин. По тях стреляш! И да не вземеш верно да стреляш! Кучето ще изгониш, та да разбере как се яде чужда храна! А сойките няма да гониш! И с тях ще станем приятели.
    После сме около масата. Спомени, стара троянска и риба на скара. От залеза изгрява вечерницата. Утре ще залезе в изгрева. Няма такъв кеф. Хладно е. Във водата се къпят звезди. Някъде се премята риба. Светулки. Вие чакал. Жабите са щурци. Пляскат нощни криле на бухал. Ракията намалява, а приказките стават по сладки. Няма такъв кеф.
    После сензорите на едната въдица изпищяват и святкат. Най-пияният е най-бърз. Олюлява се, грабва въдицата,засича и борбата започва. Първични страсти на двата края на въдицата. Побеждава пияният край. Шаран. Има нема 10 кила. Отива у живарника. После се чукаме с победителя и го питам:
    - Как се закрепи на краката си, човече? Помислих, че ще се удавиш.
    А той се смее:
    - Нема начин. Таман залитна и шаранът напъне та ме закрепи.
    Е нема такъв кеф.
    После Пешо се прибира в града. Ортакът му си ляга. Утре е на работа. Аз не съм. Запознавам се със сина си. И той с мен. Станали сме по-добри. После лягаме и ние. На отворени врати и прозорци. Спим с вятъра.
    После ни събужда въдица. Платика. После пием кафе и гледаме изгрева. После ловим риба до брега. После се къпем. Водата е ледена. После пак ловим риба и пак се къпем. После седим и бездействаме. Във водата плува змия. Чайки ловят риби. Гмурци се гмуркат в кристал. Лястовици докосват облаци във водата. Щъркел яде змия. Куче яде кокали. Заек стои гладен. Може някоя лисица да не е гладна, що патиците ги няма. Няма ги и сойките.
    После денят привършва и групата пак се събира. А ние тръгваме.
    След половин час сме в града. Пускам пералнята. Прозорците са широко отворени. Жега е. Отнякъде се чува Азис.
    После пускам и телевизора.