Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

вторник, 28 април 2015 г.

ПРЕКРАСЕН ПРОЛЕТЕН ДЕН, ЗЪЛ ЧИНОВНИК И ДРЕБНА ПЪСТЪРВА.

Невероятен априлски ден. Вали шумно и тихо гърми. Обичам дъжда. Взимам синчето и на сме на язовира. Гледаме дъжда във водата. Зеленина, вода, дъжд и гръмотевици. Щастлив съм. Никой не може да ми скапе пролетта. После сме в града. У рибния магазин. А там дребна пъстърва. Рядко я пускат, а няма по-вкусна риба от нея. 22-25 см. После карам. Даже идиотът, който ме изпреварва отляво и веднага ме засича да се престрои за десен завой, ме кефи. Сънът има малко работа и решавам да го изчакам. Спирам до една сграда. На нея табелка: " СЛУЖЕБЕН ПАРКИНГ. ПАРКИРАНЕТО ЗАБРАНЕНО. ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ....".  Паля цигара. Z ROCK ми свири. Не бързам. Кеф на MAX. И точно се чудя, защо паркирането на служебните паркинги е забранено, и дали е забранено и за служебните коли, отвътре излиза един юнак. На моите години. С костюм. Аз съм с анцуг.
И ми казва:
-Немаш право да спираш тук. Изчезвай!
И пролетта отлита. Ама съм спокоен:
-След малко тръгвам. В колата съм. Ако некой дойде, ще се преместя. Има поне 5 свободни места.
 Оня гледа, и казва:
-Абе, ти чуваш ли какво ти казвам! Изчезвай веднага!
Пролетта е изнасилена и застреляна. Взимам цигарите, слизам от колата, сядам на стъпалата и паля. Оня е бесен:
-Ей сега ще викна КАТ.
-Викни!
-Сега ще видиш.
-Е па ще изчакам да видя. Сега съм паркирал. Одеве само бях спрял.
Оня е зеленочервен. Влиза обратно. КАТ идват след двадесетина минути. Направо с акта. Ама нема за какво да пишат. Нема знак, че паркирането е забранено. За табелите не пише нищо нито у закона, нито у правилника. Проверяват от А до Я. Всичко е наред. Даже съм трезвен. Прибират кочана и говорят с тоя от държавната дирекция. Где аз и вие му плащаме заплатата. Синът идва. Паля и тръгвам. Свиркам за довиждане. Даже и махам и се хиля. Един от полицаите ми маха да спра. С ръка и усмивка. Спирам и се усещам. Светлините. Та за три метра без светлини спечелих акт. Па и колана не бех турил, що го дърпах от зад седалката. Ще ми струва между две и пет кила пъстърва.
 Ама пролетта пак е тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар