НОВИНИ, СЛАВЕЙ И ОЩЕ НЕЩО. В ПЕТЪК.

Рано тази сутрин. Прекрасен ден. Слънцето току що се е показало. Славей, гугутка и весел лай на кучета. Пускам телевизора, отварям вратата на терасата и се опъвам на дивана. Няма какво да развали деня ми. По новините дават, че са намерили затрупаните работници до морето. Аз съм на другия край на България. Един баща плаче. Не плача аз. На другия край съм. После дават за Йемен. Далеч е. Арабия. Аз съм в Европа. После дават за Африка. Мрат като мухи. Още по далеч. Аз съм тук, и всичко това няма значение. Не ги познавам.
 В неделя ще празнувам Великден... Спасението и възкресението.
 И тогава нещо се удря в прозореца. Излизам на терасата, а там славей. Потрепва и притваря очи. Грабвам го, а той умира в ръцете ми. Сърцето ми се къса. За славея. Допреди малко пееше. Сега е мъртъв. Тук. Не там...После го давам на котката. Не съм романтик.
 А сега седя и се чудя, дали не искаше да ми каже нещо!? Например:
 -Там може да стане тук. Бъдете хора!