НА ЕНЧО. ОБЕЩАНОТО.

Едно момче, где още не е пораснало, ме помоли да кажа нещо. Или поне да напиша притча за приятелството и предателството. Та понеже е много мой човек, ще кажа нещо. И ще го напиша:
Енчо, имало едно време двама приятели. Двама. Приятели. Едно време. Единият умрял. За другия. А другият имал цялото време на света за да разбере, кой му е приятел. Особено ако играе ръченица, тежи 110 кила и гледа на света от 187 см. височина. Това е.
И друго да ти кажа. Зарежи приятелите! Намери некоя мома я тръшни на дивана! И я нацелувай! И обещавам, че ще играя на сватбата ти. Ръченица. Нищо, че не умея.