СЕВЕРОЗАПАДНИ

СЕВРОЗАПАДНИ ИСТОРИИ
КАМЕН
Брат, спри да се оплакваш! Колеге сме и по рабата, и по жени. Ама ти си нещастен и уморен. А аз щастлив и отпочинал. Слушай сега какво ще ти кажа!
Едно време и аз бях като теб. На работата кофти шефове и колеги. Мръсно. Цял ден гърбя за жълти стотинки. Няма почивка. Вечер се отбия да ударя три по сто у кварталното и се прибирам. И пак няма почивка. От вратата ме почва невестата:
- Пияницо, ти дом нямаш ли? Алкохолик пропаднал! Комшиите ти се смеят. Каквото изкараш го даваш за цигари и пиене. Сигурно и по кварталните курви харчиш пари. Кой знае каква болест ще домъкнеш. Добре, че поне ти не давам, та и мен да съсипеш.
А аз мълча, мълча и рекна:
- От твое чудо се не прибирам, гълъбице моя. И няма да ти лепна нищо, защото ще ми разболееш приятелите. И половината махала. Та да разорят здравната каса.
А тя става сива като пепелянка. И почва отрова да плюва:
- Пустиняко, кой ме прокле теб да намеря!? Един чорап у коридора, друг под леглото. Мръсната тениска в гардероба при чистите дрехи. Панталоните на масата в кухната. Клечки за зъби навсякъде. Изпокъса ми книгите. Четеш и заспиваш върху тях. Ядеш като свиня и заминаваш чиниите на масата. Под нея трохи. Покривката накапана. У банята се къпеш като шопар. Не мога да изчистя след теб часове. Водата в тоалетната не пускаш и пикаеш по дъската. Не гасиш лампите и не спираш водата на мивката. Телевизора надуваш до дупка и пушиш навсякъде. Хъркаш кото заклана свиня, та половината блок не може да мигне от теб. Поне се обръсни и подстрижи, та малко на човек да заприличаш! На подбив ме взеха в квартала.
А аз кротко си допивам ракията, тръскам на килима в кухната, оригвам се и нежно казвам:
- Гълъбче, не заприличвам на човек, защото не живея с човек. Ще станем за кашмер. Убаво ли е да казват: Те тоя убавец от где е намерил тая змия? А така сме си лика прилика. Ти изтупана, гримирана и червосана змия, а аз обрасъл като Румцайс. Айде слез до кварталното и вземи една половинка да полеем убавата вечер!..
А около мен хвърчи отрова.
Та така я карах и аз, брат. Нещастен и уморен. Няма почивка. Минутка. Ни у нас, ни в работата. Ама един ден прочетох една книжка. У нужника на работата. Философска. Там пишеше, че всеки твори своя свят. Няма значение какъв е тоя около него. И почнах да го творя. Шефът беснее, няма заплата, работа гърбава. Ама аз не съм в нас. И си почивам от жената. Цял ден на работата си почивам от нея. Вечер се прибера и жената ме почва. И се кефя, защото си почивам от работата. Та общо взето си почивам 22 часа. 11 в нас си почивам от работата и съм щастлив. 11 часа почивам в работата от жената и съм пак щастлив. Та добре ми се отразява почивката. Станал съм стотина кила и по цял ден се смея. Приятелите не могат да ме познаят.
Опа, щях да забравя. Не съм толкова щастлив само двата часа докото пия трите по сто. Тогава почивам от себе си.
Това е брат. Мисли позитивно! Почивай и бъди щастлив!
Айде чао, че гълъбицата ме чака. С точилката. Яд я е, че съм щастлив.

Р.А.