СЕВЕРОЗАПАДНИ

ГЕРО

Пия кафе пред кварталното магазинче. Като селянин, що съм такъв. По анцуг и джапанки. До мен сяда Геро. С панталони и риза, пъхната в тях. Закопчана до горе. У един институт сме учили. Той повече. Взима си биричка и ми разказва как се е осветкал снощи. И зяпа ококорен нещо зад мен. Обръщам се. А там една жена от махалата. По анцуг. Паркира колело. Чернокоса. Угледна. Носи И се славата, че има най - убавото дупе у квартала, ама го не дава. И го чувам:
- Комшийке, айде бре! Кога?
А тя се усмихва, поздравява и влиза в магазина. После излиза с няколко бири, краставици и домати. Геро дълго гледа отдалечаващото се дупе. Допива бирата, взима втора и казва:
- Бързаш ли?
- Аз не. А ти?
- Не. Днес е неделя. Бързам да изтрезнея, че ще имаме гости. Ще се пие пак.
Взимам още едно кафе и сядам пак. По улицата от време на време минават хора. Понякога мине и някоя жена. А той ги изпраща с поглед и всеки път казва:
- Не става. За нищо не става.
- Кое не става бе, Геро? Почти набори сме.
- Нищо не става, брат. Вече нищо не става. Слушай какво стана едно време!
После си взема третата биричка и започва.
- Бех у втори курс. Теб още те нямаше. Пазил си родината. Една вечер ме заведоха у дискотеката до общежитията. От " Македония" ме измъкна. Тогавашната ми любов. И тя имаше убаво дупе. Нали знаеш, че аз у дупета се влюбвам. Та седя на една маса и зяпам, как народа танцува. И вижда най - убавото дупе, где съм виждал у живата си. Електриково зелено. Такива панталони бяха на мода тогава. И се влюбвам. После го каня и танцувам с него. По скоро го газя като луда крава телето, ама у тъмното се не вижда. И зарезвам пиенето. Цела нощ танцувах. После не помня. на сутринта панталонът електриковият бе на бюрото в стаята. А дупето спеше до мен. Та се влюбих. Цял месец. Четвъртокурсничка. Отличничка. Спортистка... Навсякъде я мъкнех с мен. Не пиеше, ама висеше с мен при Яо и Митра. И навсякъде ходеше с моята група. Явно имаше афинитет към бъдещи банкери. Та одеве като видях дупето на съседката, бирите и краставиците, се сетих за нея.
Рожденият И ден бе на първи април. Кани цялата група на "Паметниците". И сме там. Аз си взимам две бутилки ""Столичная". Там продават само бира и български боклуци. Събираме масите и тя изчезва да поръчва на бара. След малко, помня като днес, на масата сервират салата от домати и краставици. Април месец бяха лукс. Скъпи и безвкусни. А после халби бира. Колегите и колежките ме поглеждат и се подсмихват под мустак. На мен ми идва, да се скрия под масата от срам. Не се е научила, че салата и бира е отровна комбинация. Ама се сещам. Взимам чаши, наливам от моята водка и казвам, че у кръчмата пиенето не струва. Изпиха ми водката. Не бях кусвал бира през живата си, ама се наложи да пия. Повече не я оставих да поръчва нищо. Купих няколко риби от рибарите под кръчмата. Готвачът ги опече срещу пет лева. Та спасихме рождения ден.
Ама брат, любовта не спасих. Винаги, когато усетех дупето да се притиска до мен, си представях как се пие бира със салата. Не става брат. Нищо не става. Вече не ставаше. И сега не става, ама не е същото. Та се разлюбихме. А кво дупе имашееееееееее... Латинка. Сега се сетих как се казваше. Оня где е понесъл тия жълти рози? Бах ти идиота. По анцуг и носи жълти рози. Селянин.
Това исках да ти кажа. Кое не става, не става.

После си допива бирата и влиза за четвърта. Вече е почти изтрезнял. А аз го разбирам човека. Бирата не става. За нищо не става, камо ли за пиене. Бира за пиене и педерас за жена не стават.
После си взимам водка. Да се чукнем за убавите дупетата... Женските, ей. И за женските глави. Пълните.
Приятен ви ден! И яжте череши! През март ще са 100 лева килото.

Р.А.