Вали. Сняг. Обичам когато вали. Обичам когато вали сняг. Обичам водата. Нечовешки я обичам. Във всичките И агрегатни състояния. Като вода. Течаща. Като замръзнало вода, падаща от небето. Като вода, излизаща от чайника на печката. С аромат на липа...
А сега си мисля, защо толкова я обичам!?!
Та аз съм вода. Една шепа пръст и вода. И се сещам. Бог ни е направил от глина. Пръст. Малко пръст. И вода. Много вода. Ако не вярвате, отворете Библията! И в нея има доста истини. Ама не той ни е вдъхнал живот. Живота го е дала водата. Той само се усетил да смеси пръст и вода. Неживото и пътя към живота. А пътят е истината. Истината е информация. Сега си представете колко информация има, в едно кубче лед, в чаша с уиски! Сега си представете, колко информация има в един айсберг! После в Антарктида! После в Космоса! Мъртва информация. Запаметила раждането на безброй вселени. И гибелта им. Ненужна. Никому. И ето сега ще ви кажа, къде е моят бог. Не вашия. Моят. И не точно бог. Дано е и вашия!
Моят погледал, помислил и си казал:
-Че какво толкова? Що да му не дам и малко огън? Бог няма да стане. А титан още по - малко. Ама поне да види. И да усети. С огъня. Без огън информацията е нищо. Както и глината. Както и водата. Както и всеки човек без огън, е нищо. Вода и глина...
После го разпънали. Моят бог. Не точно бог. На една скала. Не що е е дал огън за отопление на хората. Разпънали го, защото е дал на някого огън. За да разбере. .. Или поне да се опита да разбере. И да стане от маймуна човек.
Та богът от библията не е моят бог. Моят бог е човекът. Всеки човек е бог и може да твори вселени. Или титан. Като Юпитер. И Гея. И Рея. Стига един Прометей да му е дал малко огън. А после са го разпънали на скалата. Прометей. Тоя, где ни е дал огъня. За да ни направи хора. Да му кълват синигери черния дроб.
Хаха, защо точно черния дроб!? Имам некви съмнения.
После са са появили боговете. Създадени от титаните. И затворили титаните. Някъде. А те заживели на Олимп. Боговете. Ама не се усетили да затворят и хората, где им е даден огън. Хората богове. Или титани. Или хора. Или и трите. Защото ЗНАЯТ. Просто защото знаят. И защото са си останали хора. Въпреки, че знаят...
А после останал един бог. Вашият. Не моят. Един бог. Яхве Аллахов се казва. Вашият бог. Не моят.
Ако не вервате, питайте Авраам Мохамедов!
А сега си мисля, защо толкова я обичам!?!
Та аз съм вода. Една шепа пръст и вода. И се сещам. Бог ни е направил от глина. Пръст. Малко пръст. И вода. Много вода. Ако не вярвате, отворете Библията! И в нея има доста истини. Ама не той ни е вдъхнал живот. Живота го е дала водата. Той само се усетил да смеси пръст и вода. Неживото и пътя към живота. А пътят е истината. Истината е информация. Сега си представете колко информация има, в едно кубче лед, в чаша с уиски! Сега си представете, колко информация има в един айсберг! После в Антарктида! После в Космоса! Мъртва информация. Запаметила раждането на безброй вселени. И гибелта им. Ненужна. Никому. И ето сега ще ви кажа, къде е моят бог. Не вашия. Моят. И не точно бог. Дано е и вашия!
Моят погледал, помислил и си казал:
-Че какво толкова? Що да му не дам и малко огън? Бог няма да стане. А титан още по - малко. Ама поне да види. И да усети. С огъня. Без огън информацията е нищо. Както и глината. Както и водата. Както и всеки човек без огън, е нищо. Вода и глина...
После го разпънали. Моят бог. Не точно бог. На една скала. Не що е е дал огън за отопление на хората. Разпънали го, защото е дал на някого огън. За да разбере. .. Или поне да се опита да разбере. И да стане от маймуна човек.
Та богът от библията не е моят бог. Моят бог е човекът. Всеки човек е бог и може да твори вселени. Или титан. Като Юпитер. И Гея. И Рея. Стига един Прометей да му е дал малко огън. А после са го разпънали на скалата. Прометей. Тоя, где ни е дал огъня. За да ни направи хора. Да му кълват синигери черния дроб.
Хаха, защо точно черния дроб!? Имам некви съмнения.
После са са появили боговете. Създадени от титаните. И затворили титаните. Някъде. А те заживели на Олимп. Боговете. Ама не се усетили да затворят и хората, где им е даден огън. Хората богове. Или титани. Или хора. Или и трите. Защото ЗНАЯТ. Просто защото знаят. И защото са си останали хора. Въпреки, че знаят...
А после останал един бог. Вашият. Не моят. Един бог. Яхве Аллахов се казва. Вашият бог. Не моят.
Ако не вервате, питайте Авраам Мохамедов!
Р. Антов
Няма коментари:
Публикуване на коментар