ГРИП

Грип. Симптомите са ясни. Не ми се пуши. Не ми се пие. Не ми се яде. Не ми се еВе. Последното не е много сигурно, ама коя луда ще ми пристане, та да се разболее. Болят ме кокали и мускули. Температурата гони 40. До мен планина от носни кърпи. Сутринта излязох за малко. Мразя да съм болен в такива прекрасни зимни дни. А той верно е прекрасен. 
Камината бумти. В каната коктейл билки. Мама ги познава. Ухае на окосена ливда. Дива мента, бабина душица, кантарион, мащерка... И на старо липово дърво. И на шипки, боровинки, диви ягоди и малини. Като в детството. На село. През зимата. Белите зими, где уж вече ги няма. И се наливам като за световно. С лимони и фреш от портокали. И гледам като братче на Гаврош през прозореца. Навън е бяло. Небето срамежливо показва сини късчета зад бели облаци. Слънцето се мъчи да види снега. А си заслужава. И току що го видя. Видя и друго. Бели пътища като писти. По пътя жена с тояжка. Да не падне. Падат няколко деца около шейна. Ама им не пука. Чувам смеха им през прозореца. Момиче, хванало приятеля си под ръка и стъпваща ситно, ситно до него. Не успява да падне и да го повлече. Дядо, теглещ шейна с малко дете, увито като пашкул. Комини пускащи дим към небето. Дървета, облекли се топло. Лек вятър къса от дрешките им малки парчета. Скучно му е. Кон, с пара от ноздрите. Премръзнали гълъби. Коли, тръгнали нанякъде. Куче в снега на училищния двор. Само. Тича и се радва на снега.Бели хълмове. Зад тях планината. Ама се е скрила. Ако и тя се появи, човек може да откачи от красота. Нормален човек. От тия, где я виждат. Тия, где виждат бедствие нема да откачат. Нема как да откачи нещо, где не е закачено.
Приятен ви ден! След малко излизам.После ще ви разкажа за студа навън. Где лекува грип.

Р. Антов