ПОКЕР

Хаха. Сетих се нещо. Покрай всичко. Едно време играех карти. Не таро. Покер и бридж. Лягах и ставах с картите. Изпитите бяха между картите. И си мислех. За това, как е минал деня ми. И за хората, които съм срещнал. И те ставаха вале. Дама. Поп.... Просто ги нареждах в главата си. И ми беше лесно. Защото знаех всичко. Кой е по - силен. Кой блъфира. Кой ще ме излъже. После се събрахме в един кабинет до един физкултурен салон. Даскалът по физически и аз. Студент. И двама секунданти. Аз 27 лева в джоба. А до записа оставаха още 27 дни. И му прибрах заплатата. После прибрах волейболните и футболни топки. После ми предложи да играем за дюшеците. Отказах. Играхме едно раздаване за медицинските топки. Загуби ги. После му ги върнах. Що ми се не носеха. Оставих и другите. На отговорно пазене. Обичах спорта. Нема да оставя децата без топки.
Мина месец. Помня като днес. Пети декември. Идва студентски празник. Имам пари за три. И сме у една турска къща на Велишана. Двама аматьори и аз. Заведе ме дама спатия. С бял кичур и зъби като на вълчица. Професионалистите се знаем. Не ми трябват пари. Спорт ми липсва. И почваме. Дама спатия е зад мен. След два часа сме свършили. Свършили са ми и парите за трите студентски празника. А нямам ключ от физкултурен салон.
После празнувах. В трети блок. Най - хубавият студентски празник в живота си. Без майтап. Без пари. Без нищо. Даже не ги познавах. Не познавах никого. Просто бяха колеги. Некой им казал, че спя в квартирата, и ме събудили. Седях и ги гледах. Хора. Не валета и дами. После... После помня. Помня всичко. Колко студенти помнят студентските празници?
След седмица ги събрах пак. В квартирата. Нали се сещате защо? Предната вечер бях играл карти. С аматьорите. И хората бяха пак валета и дами. И тук там поп. И дама спатия. С бял кичур отпред. И зъби като на вълчица. Ама пред мен. Ясни. Като бял ден.

Р. Антов