РОЖДЕН ДЕН

Хаха. Сещам се за рождени дни. Мразя ги. Особено моя. Ама ще ви разкажа за някои, които не мразя. 
1993 година. Гопето е в първи клас. Ивелин е на две години без малко. Събота. 22 април. Жената и аз пием кафе. Гопето влиза, след него и Ивелин. Сънени. И Гопето:
- Днес имам рождан ден. Поканил съм приятели. 
Аз:
-За кога?
Той:
- За днес.
Аз:
-Колко деца покани?
Ивчо:
- Е па целия клас. И приятели.
Аз:
- Кой ще приготвя мезето?
Ивелин:
- Аз и Гого. Тати, аз ще го пЛиготвим. Само после да изчистиш.
Жената:
- Аз изчезвам. Оправяйте се!Няма да бера срам заради вас.
И изчезва. Ние оставаме. Ивчето. Аз. И рожденникът. И празните магазини. И хладилник с шпек, яйца, лютеници от село и няколко хляба във фризера. за месец. И се почва.
Гопето тича за безалкохолно. Над нас бутилират. Бутилираше ги един художник. Аз тичам до Юла за торта. Специалистка. Колежка. Ивелин прави сандвичи. Към обяд всичко е готово.
Сандвичи с шпек и лютеница. Сандвичи с масло и шпек. Сандвичи с лютеница. Сандвичи с масло. И специалитетът. Сандвичи с лютеница и печено яйце. И деликатес. Сандвичи с накъсано свинско месо от няколко останали готови пържоли. С лютеница. На масата литрови безалкохолни. Под масата още.
После децата идват едно по едно. Аз отивам за тортата.
После с Пешо поливаме рождения ден. Пешо Шарана. Врата срещу врата сме. А отсреща щастливи деца.
На другия ден се прибираме от някъде. Слизам от колата с жената. А една съседка пред входа:
- Росицо, кво толкова хубаво си готвила за рождения ден, че мойте двамата ми пробиха главата да им сготвя същото. Ама не знаят кво е било.
Аз ги оставям пред входа. Да се разберат, кво е готвила Росица. Викам Пешо. И пием от новото му вино и дояждаме деликатесите. На Ивелин...
Приятна ви вечер! И споделена. Мразя рождените дни!

Р. Антов