Защо още не е дошло времето на печеливш десен проект?
Мойсей е водил евреите към обетованата земя 40 години. А ние вървим към нея само 27. Понякога я виждаме в далечината. Понякога хапваме от плодовете И. Ама най - често си спомняме, колко добре е било, когото сме били роби. Хляб и сигурност. И от носталгия по хляба и сигурността избираме тия, где ни обещават хляб и сигурност. Даже когато премиер министър бе Костов, пак гласувахме за хляба. Защото Жан и ортаци го бяха изпапали.
После гласувахме за царя. Десен проект с лев уклон. Царят си оправи имотите, министрите му си оправиха бизнеса, а народа бе оправен яко. Анално.
Та на думата.
Десният проект не са само съдебна реформа и лустрация. Десния проект е свобода. Свобода да работиш за себе си. Ама и свобода да фалираш. Аз съм го правил два пъти. Кофти е. Ама пак ще опитам. А колко хора няма да опитат? От страх. И с право се страхуват. Та ако се огледате, може да видите българския бизнес. Големия бизнес. 90% от него е перачница на пари. И никой не го интересува да върви бизнесът. Важна е перачницата. Да върти парите. Не да гради бизнес. Законите, где се приемат са закони за чисто пране, а не за чист бизнес. Банките кредитират перачниците, а не хората, тръгнали да работят за себе си. Еврофондове и субсидии отиват в перачниците. Рядко стигат до хората с нормален бизнес. То и да почнеш някакъв бизнес, не става хич лесно. Една камара разрешителни, патенти и документи. Та да има за държавата. Това е важното. Държавата. Та да дава на перачниците. Предимно на тях. И даващите да крадат.
Та народа избира да работи за перачниците. За например 600 лева. Колкото да има за хляба. А на перачниците им не трябват грамотни хора.Най - вече грамотни. И производство не им трябва. Те си перат по програма. Хората са само фасада.
Та десен проект ще успее след 13 години. Евреите са стъпили в обетованата земя след 40. Когато са помрели тия, где са искали само хляб и сигурност.
И друго си мисля. Пречистването става с кръв. Не съм лош човек, ама натам отиват нещата. Светът го прави в момента. Ние винаги сме на опашката.
Р. Антов
Няма коментари:
Публикуване на коментар