Та заваля. Винаги когото вали, съм щастлив. Или когато съм щастлив, вали. Та заваля. Сред гръм и светкавици. И излитам. Под дъжда. Тъмно и прекрасно. Порой. Вятър. Светкавици и гръмотевици. И аз там. Никой друг. Тук там хора по терасите гледат един, где бавно върви в дъжда. Без да бърза. А не бърза, защото СЪМ щастлив. Ей тъй. Без причина. А дъждът вали, защото ме прави щастлив. Или вали и той ей тъй. Без причина. Защото е щастлив, че ме прави щастлив. А може би вали, защото съм щастлив.
Та шляпам по локвите и си мисля:
В началото не бе словото. В началото бе дъждът. И капките дъжд създадоха словото. Нали сте го чували? Дъждът? Първото слово бе кап. Кап. Кап.
После кап. Кап. Кап. Кап. После кап, кап, кап кап кап капкапкап...
После пет капка стигнаха до четири семки. В земята. И една се превърна на тревичка. Друга на роза. Друга на буково дърво. Друга на дете. А слънцето се ядосваше. Защото си мислеше, че само то създава живот. И опитваше да го направи само. На Венера и Марс. Знаете резултата. Затова слънцето мрази дъжда. А дъждът не мрази никого.
Той просто вали.И друго си мисля:
Ад няма. Там където вали няма как да горят огньове под казаните с грешници. А щом няма и ад, няма и грешници. Та споко, хора! Ако сте щастливи когато правите нещо, где не трябва да го правите според разните заповеди, го правете! Само не убивайте! Защото няма да отидете в рая. Защото рай няма. За какъв дявол да има рай, като няма ад? И като има дъжд?!
Просто поповете са се объркали. Ако не се сещате, ще ви кажа защо.
Дъждът отмива от въздуха всички лоши мисли. И ги отнася под земята. Та затова те смятат, че там е адът. Где се събира всичко лошо. Ама те не знаели за петата капка. Тая, где се чудехте защо съм я споменал. Та тя събирала всички лоши мисли. После ги понасяла към слънцето. Да ги изгори. Що то това умеело перфектно. И то ги изгаряло. Та при горенето на лоши мисли, се получава дъга. На небето. Нали сте я виждали. Същата дъга, где ви прави щастливи, когато я видите. Или я виждате, защото сте щастливи. Все същото.
Сега вече знаете.
Автор: Роси Антов
Няма коментари:
Публикуване на коментар