ЗИМА

Студ. Зима е. Обичам студа. Не знам кое обичам повече. Студа или водата. В предишния си живот сигурно съм бил вода. Вода под леда.
Та не ме свърта в нас. Мамка му и грип. После ще го боря с водка. И излизам. Първо чистя колата. И пали. Да не повярваш. И тръгвам да я преместя. Ама дяволът ни оре, ни копа. Дяволът в мен. И я спирам чак на язовира. Над снега грее слънце. Копрен и Ком се белеят, а то се кани да се скрие зад тях. Няколко самолета ръсят кемтрейлс по болни глави. Вятърът прави фигури по водата. Пустош навсякъде. И е тихо. Само снегът, где пада от дърветата издава тих звук. Като шепот на любима жена. И олекналите клони искат да кажат нещо. Ама не разбирам. Дали се радват, че снегът се е махнал, или тъгуват, че се е махнал! Дърветови им работите. Непонятни. А в язовира плуват диви патици. И хич не им е студено. И знам защо. Те се топлят. Под водата имат печки. Гмуркат се и се греят минутка. После изплуват. А печките ги палят сомовете. И шараните.
Един шипков храст ме подсеща за Радичков. Ама тоя е по различен. Весел. В студа. И не гледа. Окичен е с рубини. А по него подскача врабче. Попремръзнало. После слънцето се скрива. И аз съм поизмръзнал. Ама ми е някак еуфорично. После въртя гуми и правя пъртина. По старата няма излизане.
А после съм в магазина. За водка. На масата пред него мъж и жена пият кафе. С по цигара. Познавам ги бегло.
- За много години! Нали не ви е студено?
А жената:
- За много! С тоя идиот нема как да ми е студено.
А мъжът:
- За много и на теб! Не И е студено, що е малко циганка. Кипи И кръвта. Домъкна ме на кафе, вместо да си пия виното в нас.
Жената:
- Домъкнах те, да се не наплюскаш. Мама ще идва тая вечер.
Мъжът:
- А трезва ли ще е. Не вервам. Когато е трезва, не ме диша. При мен е същото.
После съм пред блока. Слизам от колата и едва се задържам на краката си. А една съседка:
- Леко, комши, че че повредиш кръста. А ще ти трябва.
- Не бой се. Ако ми паднеш, и с повреден кръст ще се оправя. Аз съм с хремата.
- Ако ти ми паднеш, ще ти оправя всичко. Най - вече дивата глава.
После се прибирам. Телефонът звъни. Служебния. Той винаги звъни на лошо. И тоя път.
- Трябва да слезеш до сервиза.
- Пил съм. Спешно ли е?
- Вземи такси!
- Немам пари. Пратете кола да ме вземе.
- Няма кого.
- Тогава пратете рейс!
- Да не си болен?
- Да. Грип.
Телефонът отсреща затваря. Не ме изчакват да им дам съвет, на кого да се обадят.
А сега си наливам водка. И почвам лечението. С ударна доза.