Вчера ми направи впечатление как пресата отрази протеста в Гърмен. Тази сутрин прегледах днешните вестници и впечатленията ми се затвърдиха. Най- голяма омраза към циганите лъха от просоциалистическите и проруските вестници. Та да ви обясня кога и кой заложи бомбата с гетата.
В моето родно село има циганска махала. От стотици години. Българите и циганите се познаваха, там се раждаха и там умираха. Едните цигани са плели кошници открай време. Имаше един Качо ковача. Имаше една, где обикаляше, баеше и лекуваше. Ако на някой циганин му трябваше нещо, искаше, а после помагаше в някаква работа на тоя, где му е дал. И не крадяха. В моят клас имаше две циганета. Деца като нас. За добро или зло, бяхме заедно. Различни, ама заедно.
После дойде десети ноември 1989г. За първите местни избори комунистите докараха
и регистрираха стотина циганина от къде ли не. Повтори се и на следващите. Идваха сто, а си тръгваха 50. 50 оставаха, що имаше работа. Женеха се и правеха деца. Досега тези 50 се сещате, че са станали 150. Хората от селото ги нямаха за свой. И циганите нямаха хората от селото за свой. И все повече ги нямат за свои. Хубавото е, че засега няма кражби и няма никакво насилие. Засега.
Така бяха положени основите на днешните гета. Границата между тях и нормалните селища става все по- осезаема. От двете страни на тази граница живеят все по- чужди хора, неразбираеми за другите. А някой продължава да дозаселва гетата, само и само да печели някакви избори, а после да печели пари. Разделяй и владей.
Това е.
ПП. Що на вчерашният протест Атака я немаше? Що? Що!? И кой плати автобусите на футболните фенове?
Няма коментари:
Публикуване на коментар