Въдиците за големите риби са вкарани с лодката. Захранил си с един чувал кукуруз и малко спецхрана от рибарския. После излизаш на брега, настройваш сензорите и хващаш телескопа. Захранваш пред теб, пушиш едно цигара и почваш. На плувка. Най- големите хванати риби са маломерни шаранчета и ги пускаш да доведат баба си. Другите големи риби се откачват от куката, преди да ги извадиш Малките риби така са налапали, че не може да извадиш куките. На десет метра от теб колегата хвърля и вади без почивка. Все едри. После спира да ти кълве. Оставяш въдицата и отиваш да пиеш вода. Когато се връщаш, вече кълве. Нещо се е хванало, ама е отишло у храстите. Псуваш и късаш. Докато вържеш, пак спира да кълве. Вече си захранил с дневната дажба на 5 прасета. Деликатесна храна.
На големите въдици големите риби не пипат. Понякога пипне някоя лястовица и те изправи на нокти.
Поле виждаш, че водата в язовира спада. Изпускат го в размножителния период на рибите. По план. Съседът до теб вади живарника си. Вадиш и ти твоя. Уловил си два пъти повече риба от него. Не ти се вярва, ама е факт. Той те гледа завистливо и казва:
- Не си уловил нито едно шаранче. Аз хванах 7.
И ти ги показва. А ти си пуснал като маломерни поне 15, които са били двойно по едри от неговите. После хвърля живарника в кофа и си тръгва.
После и ти отделяш малко риба, а на другата даряваш свобода. Чистиш, псуваш и се чудиш, що не подари свобода на всичките.
После се почва по същество. Риба може и да има, може и да нема. Важно е да има ракия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар