ДОБРИТЕ НОВИНИ. ПРОСТИТУТЧИЦА, ЗАСМЕНИ НЕВЕСТИ И НЕВЕСТИ, ПИЛИ ГОРЧИВО КАФЕ.

    Днес попътувах из Северозапада. Горни Лом, Чупрене, Белоградчик. Прекрасен облачен майски ден. Два софийски номера и един наш не успяха да меутрепят. В една поземлена комисия, между две кафета, една намръщена невеста, сложи два печата, на две скици, за нема два часа. Когато я попитах, добро ли е кафето, ме погледна канибалски.
    У горското у Чупрене се оправих за две минути, с две засмени невести. Подсигурих майстори за тъщата. Циганчета. Българите не могат да изтрезнеят, а като изтрезнеят, немат време да работят, що през целото това време где са трезви, реват, че нема работа. Нема да ремонтират тъщата, а къщата.
    Докато обикалям из общината се наслаждавам на пътищата. ПЕРФЕКТНИ. С отбивки и чешмички. Освен циганите, явно работят и други. По селата нови тротоари и площади. И градинки. И тук там човек. Не вярвам на очите си. Значи може.
    После тръгвам да се прибирам. Вдясно е реката, вляво
скалите. Красота неземна зелена. Зеленооблачна. После спирам, слизам  до реката и сядам на една скала. Вали, но така е още по красиво. Някъде гърми. Голите преди 20 години скалисти склонове са покрити с дървета. И си мисля.
    Земята знае какво прави. Не ние я използваме, а тя ни използва нас. Всичките тези парникови газове, где изхвърляме, ти ги използва. За да растат дървета и треви. Та да я има. И ще я има, докато ни има и нас. Ще я има и после. Наща работа ще вършат вулканите.
    После виждам една кварцова жила в скалата под мен. И се сещам за едно приятелче от фейса. Кирил К. Снимката тук е негова. Не е циганче, а не съм го чул да се оплаква. Остава без работа, и търси друга. Създава си я. Гледам го тия дни, прави некаква къща на първите хора, живели по нашия край. После ще води групи по баирите. Нищо чудно да ви научи да промивате речно злато. Реките тук са богати. А не само да ревете, че чужденците го добиват безплатно. Ако ви се копа, че имате и злато, и спомени. Пари нема да имате.
    После завалява силно. Тръгвам, но нещо ми липсва. Гумите  жужат, а чистачките се мъчат. И се сещам. Нема нито една проститутчица. Немат бизнеснюх. Е 79 след Монтана е затворен. Минава се през наще села, ама те вардат там, где са вардили и по  бай Тошово време. После почват дупките. После я виждам преди Монтана. Стара позната. Слизам и палим по цигара. Мирише на мокро куче. Питам я:
    - Как е бизнеса.
    - За днес си първият.
    И се смее.Зъбите И са бели, а тя черна. И уточнява:
    - Първият где спира. Некой път ще те почерпя една свирка.
    Смея се и аз:
    - Е па първия ще съм. Що не станеш на отбивката на Стипса. Там ще те видят. Тук гледат да не пропаднат у некоя дупка и те не виждат. И да те сгазят, нема да те видят.
     Обменяме още бизнес информация. После оставям кутията с цигари и тръгвам. Некой път ще ме почерпят. После се сещам, че не я попитах на кой парад би отишла. На парад на победата, или на гейпарад. Нищо. Утре ще я попитам.
     И докато се прибирам към нас пак се сещам за Кирил. Прави нещата с глава. Повечето ги правят с дупе. А дупета много. Затова и  дупки много.