У международните новини има утрепани, ама не ги познавам. Нема СИРИЗА, нема Путин. Явно последния се е напил от яд, че се е срещнал с Кери, а не с колегата си. Не му отиват такива нисочайши срещи. Утре ще изтрезнее и ще има новини. От Украйна.
Обаче, докато прескачам от сайт на сайт, се натъквам постоянно на едни абитиуренти, где играли кючек при кмето. Е те това е вече престъпление. Разхайтена и разпасана младеж. Едни даже не слушат родителите си, и ще ходят на бал по тениски. Парите, спестени от дрехи ще дарят, за да могат бедни деца да учат. Ужас. Ама за кючека ми е думата. Ще играят децата. Нема да пеят "Партизан за бой се стяга". Що така сме ги възпитали. Едно време ние бяхме други. Строяхме социализма. Сещам се за тая снимка.
Тук строя социализма като копам канал на Лъкатник. Канал за телефонен кабел. Работех, а в почивките тренирах. Немаше щанги у магазина, що имахме велики щангисти, затова вдигах момичетата. То тогава всичко ни бе велико, затова у магазините немаше нищо. Имаше го у "Кореком", ама немаше долари.
И както виждате, сме били щастливи. Даже ни плащаха. 35 стотинки на метър дълъг и 0.9 метра дълбок канал. Там имаше една кръчма, до една пещера, от която извираше река. Не играехме кючек, що требваше да пием бързо, че на другия ден сме на работа. Да копаме за 35 стотинки. Един слънчев бряг с коп кола струваше 4 метра канал. Толкова струваха и 4 бири. Бира на метър. Есента беряхме грозде и кукуруз. После играехме. Диско. А у кабинета на кмета играеха казачок.
А сега гледам от терасата зрелостниците в двора на училището до мен. Щастливи деца. Броят. Утре ще броят пак. Като нас. И не танцуват кючек. Като нас. Ако некой им каже, да не танцуват, сигурно ще затанцуват. Като нас. Та това исках да ви кажа. Вместо новина. НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО. Не правете новина един кючек! По добре кючек, отколкото паради на победи. При кючеците няма загубили. И при казачока няма. И на хорото няма. Това е.
Животът без новини, не е живот. А новините, без лоши новини, не са новини.
Няма коментари:
Публикуване на коментар