Покрай реката се разхожда засукана невеста. И до един вир вижда рибар, с тухла на главата. Спира и го пита:
-Защо си сложил тая тухла на главата си?
-Ще ти кажа. Ама първо ще трябва да ми дадеш.
Тя го поглежда възмутено и отминава. Ама пусто любопитство. Връща се и пак пита. Пак същия отговор. Пак тръгва, пак се връща, пак пита, пак същия отговор и накрая казва:
-Ще ти дам.
Попреборили се, свършили и тя казва:
-Сега ми кажи!
А той:
-Гледай сега! От пет часа съм хвърлил въдицата. Досега с въдицата не съм хванал риба. Ама ти си третата невеста, где ловя с тухлата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар