ВОДЕЩАТА НОВИНА И ТУРИСТИЧЕСКИ ПЪТЕВОДИТЕЛ. И СЪВЕТ ЗА ПЛОМБИТЕ.

 Преди малко от Пловдив дойде най-добрата новина. DISCOVERY CHANNEL обяви, че БЪЛГАРИЯ е най-желаната дестинация за туризъм в ЕВРОПА. Това се случва благодарение на клипче, излъчвано по четри евротелевизии по поръчка на Министерския ни съвет. Това ме направи най-гордия човек на света. Главата на Терес у Лувъра. А тук пълно с европейци, дошли да видят чудесата на България. А ги има, и то какви. Веднага реших, да направя един примерен маршут за средноевропейски турист с джип. А го правя за джип, що за некой автомобили и автобуси ще е трудно да минат по пътищата.
 Преди да влязат през Дунав мост да хапнат у Румъния. Тук салатата е скъпа. След моста влизат у Видин. В центъра на града е музеят. Помещава се в турски конак. Нема къде да спрат, затова трябва да оставят колите по-далечко. След като го разгледат, да отидат до Речната градина. Вървейки на север, срещу течението на Дунав, ще стигнат до Телеграф капия. Сграда на турски телеграф. У нея има кръчма. Продават цаца и картофки. После ще минат покрай един паметник, строен преди 50 години, где никой не знае на какво е паметник. После е Баба Вида. Запазен средновековен замък. Наоколо ровове и крепостни стени. Заслужава си да го види човек. Вътре нема ни една кръчма. На стотина метра западно от Баба Вида е "Склада". Бивша култова кръчма, помещаваща се в стар венициански склад дълбоко под земята. На тръгване може да види и старата джамия. Може да види и огромната синагога, ама отдалеч, що всеки момент ще падне. После да седнат в джипа и внимателно да се изтеглят от града. Видин е в цикъл. Във воден цикъл и е дупка до дупка.
 После кара към Рабиша. Там е пещерата Магура. Вътре има рисунки. Кирил смята, че са древни и религиозни. Аз знам, че са от лайна на прилеп.Ако имат късмет, може и да влязат.Ама първо трябва да стигнат, що пътят е трудно проходим и за джип. Там е и Рабишкото езеро. Старо като света. Едно време около него имаше гора. Сега гора нема. Скоро и езеро нема да има.
 След като видят или не видят пещерата, тръгват към град. Град се нарича град Белоградчик. Там има скали, ама до там почти нема път. В град има  турска крепост. И една малка римска до нея. Съчетанието между скали и зидове е уникално. Заслужава си да се види. Нема къде да се спи ака е празничен ден.
 После да тръгнат по пътя за София. Хубав асфалт, виещ се между скали в продължение на 30 километра. Опа, забравих. Пътят е затворен до есента. Трябва да се мине по стария. От него може да видят връх Миджур. 2168 метра /но снимката/. Не могат да стигнат до него, що лани гръмна една фабрика. Сега полицията варди и не пуща никого.
 После карат към Монтана. Язовир "Огоста". Самият град Монтана е недостъпен даже за джипове. И той е във воден цикъл.
Преди това си заслужава, да се види Чупровци. Пътят до него се вие вляво от Огоста. Реката е разкопана за вецове, а дърветата изрезани против наводнения.История и град в историята. Дано не остане само там. Първата история на България е написана от Чипровчанин, а не от Хилендарският монах. Нито има где де се яде, нито где да се спи. Правят се Чипровските  килими, где ги пази ЮНЕСКО.
В района има доста манастири. Най-известен и голям е Клисурският. Спокойствие и мир. И в началото на пътя кръчмата на Сталин. Най-убавите кебапчета у България. Почти колкото тия пред Руската черква у Шипка. И пъстърва от рибарниците.
 После тръгваш към София. През Петрохан. Малей!?!? Спирам с пътеводителя. Само един съвет  към европейските туристи:
 За да минете през Петрохан, требва да имате здрави пломби... Иначе ще изпопадат.
 ДОБРЕ ДОШЛИ В БЪЛГАРИЯ! НАЙ-ЖЕЛАНАТА ДЕСТИНАЦИЯ НА СВЕТА!