ЗА ВЕЛИКДЕН, ФРАНЦИЯ, КАРУЦИТЕ И ВИНЕТУ.

 Великден. От десетина години по празниците гледам да не препивам и преяждам. Правя го между празниците. Та се разходих до навесчето. По реката. С въдица. Стигам до него, а наоколо бутилки, хартия и всякакви боклуци. И нали е Великден и съм добър, взех и ги изчистих. После подпалих старите храсти под него. Седя и пазя огъня да не тръгне да прави пакости. И се радвам, че пак е чисто, та даже и за ден.
 И тогава зад мен спира мечтата на живота ми. Бус с огромна каравана. Български. Паля цигара и колкото гледам огъня, толкова и караваната. После от буса слиза жена. Влиза в караваната, излиза и идва към мен. Шофьорът нещо се мотае в кабината. Жената е около моите години, ама убава та убава. Познавам я отнякъде, ама се не сещам. Тя оставя бутилка бърбън пред мен, смее се и казва:
 -Знам, че това пиете. Нали сте Роси!?
Некой ми погажда номер. Не е първи април, ама че пия Джим Бим зная аз. И още двама трима. И тогава виждам шофьора. Стефан. Същия стар идиот. Не съм го виждал 20 години.
 Нахилен до ушите идва към мен.
 -Позна ме, а!?! Знаех, че ще те видя у некое от селата. Така и не заобича града. И затова купих това. Да те почерпя, що се познаваме.
 После ме запознава с жена си. За втори път. Запознавал ни е преди повече от 20 години.
После му прибрах ключовете. Нема закъде да бърза. И това бе предвидило, магарето.
 В понеделник се разделихме. А ето какво ми разказа в неделя:
 -Скоро след като тръгна за Видин, ме уволниха. Нема работа. Почнах да правя декоративни дървени каручки, топове и кво ли не. Кич братче, безподобен. Ама трябва да се яде. Режа, струговам и лепя. После продавам по кръстовищата. Срам ме е от грозотията, где правя, ама ония с вратовете купуват. Некои поръчват и големи топове за големите си къщи. Познавам всички проститутки у северозапада. Питай жената! Помагахме си в бизнеса. За удоволствие правех и красота. Тя немаше търговски вид и продавах рядко. Мизерия, ама немам началник. И един ден решавам. Тръгвам по Европа. Нали съм европеец. И тръгнах. Юни месец. Напълних буса с всичко, где имах и у Франция. Пари взех на заем. Там по плажовете. Нема данъчни. За два месеца опразних бусчето и се прибрах. Върнах парите и даже ми останаха. Цяла зима стоях в работилницата. Не направих нищо. Само заготовки. На следващата година тръгнах през май. Пак у Франция. Седам на плажа и почвам да сглобяван некоя каручка. А децата и у Франция са деца. Стоят до мен, гледат и току некое ревне и му я купят. А за красота до морето корени и камъни много. Ама и там обичат грозотата. Лепна некоя мидичка, некое пепелниче направя и некой го купи... На третата година купих малка каравана, и заведох и жената. Тогава почнах да продавам и красота. В едно магазинче. На Давид. Арменец. Така вече 11 години. Зимата тук, летото там. Детето там учи. Разминаваме се, ама не е болка за умиране. Лани купих това. Нов бус и почти нова каравана. Ще ме надживеят.
 Разказва, и се смее. Смее се и жена му. Утре тръгват. За по пряко ще минат през Швеция. Не са ходили още.
 На тръгване ми остава един корен. Като глава на магаре. И ми казва:
- Да те подсеща за оная вечер, когато се напихме и ти се прибра с едно чуждо магаре. Даже не падна. Беше като Винету. Още се смея кото се сетя.
 А аз бях забравил. Не че вече не пия или, че нема магарета. Просто пораснах... А той си е същия.