ЗА ГЛАВИТЕ, ЗЛАТОТО, ФОЛКА И МИГЛИТЕ.

 Български исторически ценности заминаха за Франция. Сред тях, и панагюрското ЗЛАТНО съкровище. Ще ги видят повече от един милион човека. От цял свят. За половин година. Така ще видят и разберат, че по земите ни не са живели и не живеят само варвари. Некои даже ще дойдат да видят, где са правени и от где са изровени тия чудеса. И ще открият България.
 Ние няма да я открием никога. Когато експозицията се прибере, ще почнем да мерим колко тежи панагюрското съкровище. Колко тежат разните други златни и сребърни   чаши,тепсии и чинии. Малко хора ще знаят, че голямата мечта на Лувъра е била, да изложи плеснясал бронз. Някаква глава на Севт, где некой казват, че даже не е на Севт.
 Не съм я виждал наживо. Надявам се да я видя. Ако не у Лувъра, поне у България. Интересно ми е да видя миглите, заради които и сложиха очила. Да не би да се скърши някоя. Миглите, ей!? Затова я искат хората. Не е лесно да изваеш мигли. Жените го знаят най-добре. Пълно е със спирали и залепващи се мигли, и пак се мъчат. И не става. Най-много да заприличат на некоя фолкпевица. То май днес ваем паметници на Радка Пиратка. Едно време сме ваели на царе. Наши царе.
 И друго се сетих. Не е толкова важно колко тежи златото. Франсетата са го разбрали. Важно е колко тежи главата. До последната мигла.