На днешния празничен ден реших да ви призная нещо. Как станах от третия пол.
Тия дни се начетох на простотии. За полове и джендъри. Последните били тръгнали по детски градини и училища. Да правят децата ни третополови. А едно време това немаше как да стане. Тодор Живков пазеше децата от третополовите. И казарма имаше. Да прави мъже. Та на историята.
Свършваме десети клас и сме на военно обучение на Дружба. Два пола. У чая буат яко бром, що може да навирим дулата и да нацелим некоя грешна мишена. Лекар на лагера е Ферат. Нема видинчанин, где не знаеше Ферат и Рози. Ферат бе Фери. Лекар. Обратен. Утрепаха го по-късно в една тоалетна. Защото тогава немаше убийства. И понеже немаше и Истанбулска конвенция, го изпратили за лекар на лагера. Немаше и обратни. Кой нормален ще изпрати обратен за лекар на военен лагер. Болнични на девойките не даваше. Не ги дишаше. Ама на момчетата даваше. Болнични. И ги преглеждаше. И попипваше, за да провери болните места. Всички знаеха, ама си траеха. На некои им беше забавно. Други го шамареха. Трети му се смееха.
Та в лагера имаше един ров, с въже над него. И трябваше да го минем. По въжето. Или както искаме. Дълъг около 5 метра. И понеже не ми се виси по въжета се засилвам и го прескачам. Почти го прескачам. С единия крак стъпвам на здраво, но коляното на другия се удря в бетона. Лежа, вия и ритам от болка. Фери долита и почва да ми опипва коляното. Нормално. После съм в кабинета му. Почва:
- Ей, мацо, много ли боли?
Аз.
- Като за десет дни болнични.
Той:
- Свали панталоните да го видя!
Аз:
- Няма нужда. Боли като за четринадесет дни.
Той:
- Ще ти дам. Може ли само да го пипна?
Аз:
- Кое?
Той:
- Ти знаеш. Само ще го пипна. И ще ти дам десет лева.
Аз:
- Фери, и да го пипнеш, файда нема. Бром лапам на поразия.
Той:
- Нищо!
И посяга към мен.
Аз:
- Фери, а си посегнал, а съм ти счупил ръката! Дай да си другаруваме!
Той се дърпа стреснат.
- Спокойно! Нищо не съм направил и казал, нали!
Аз съм спокоен. Болничните са в кърпа вързани. Две седмици. Това бе всичко. Но тая история ме направи третополов. Сега ще ви дообясня.
Едва ли има по-извратен човек от мен. Бях мъж. Такъв ме направиха казармата и военното обучение. А сега съм станал лесбийка. Явно тая случка е счупила нещо в мен. Като видя некоя убава жена ми потичат лигите. И ми се ще... Абе нема ви казвам кво ми се ще. Бах ти извратеняка третополов съм станал. Или десетополов. Мъж лесбийка некой виждал ли е? Те ме.
РА
Почни да четеш Сафо!
ОтговорИзтриванеА китката ти гилва,густо майна!