ЗА ЦИГАНИТЕ

Та за циганите. И в частност, за Асеновград. А още по в частност, за България.
Имам приятели цигани. Познавам цигани, без да съм приятел с тях. Като цяло, нито ги обичам, нито ги мразя. Приемам ги. Оня ден минах през Столипиново. За пръв и последен път. Беше ми интересно да видя най - голямото гето в Европа. Миризмата няма как да я объркаш. На гнило и вкиснало. Камари боклук. Рояци мухи. И цигани. Взимаме по една скрежина, запушваме носове и излитаме. Дълго време колата смърди на гето. Това е нещо нормално. Стана нещо нормално, циганите да се чувстват недосегаеми. Защото са. Бият медици. Бият даскали. Крадат на поразия. Бият. И се почувстваха силни. По силни от държавата. Защото тя ги направи такива. Започна се от 09.09.1944 година. Откъснаха ги от бит и култура ромски и се опитаха да ги направят работническа класа. Е не успяха. Ама успяха да ги съберат на едно място. Много цигани, на едно място. Без рит и култура. Без образование. Без работа. И те разбраха силата си. Когато са много. А иначе са страхливи. Когото са сами. Смели са, когато са много. Трудно ще осъдиш вкупом десет човека за побой.
Та за Асеновград. Самозабравиха се. Защото се почувстваха прекалено силни. И сбъркаха. Българинът може да си затвори очите ако тумба мангали пребият баща му. Или влязат в къщата и пребият майка му. Или му оберат пипера и откраднат магарето. Ама никога няма да си затвори очите, ако нападнат детето му. Дали с брадва, дали с ритник. Няма значение. И ако щете вервайте, ще се случи нещо, где хич не ми харесва. Ама хич. Някой ще изземе функциите на държавата. Както това се случи вчера. И ще се случи утре. И други ден. Защото и българите започнаха да разбират, че ако искаш да си силен, не трябва да си сам.
Та не е лошо, циганите да внимават. Или поне тия, где се чувстват безнаказани да внимават. Каквото повикало, такова се обадило.
пп. Абе то и ониа мангали по парламент, правителство и президентство се самозабравиха. Ама ...

Р.А.