Зазяпал съм се в подноса с камъни. И си мисля. За камъните. На пръв поглед най- обикновени камъни. И на втори. И на трети. Камъни. А те не са. Всеки камък има живот. Има и душа. Малко хора го виждаме. Повечето са заети да решават глобални проблеми и семейни кризи. И нямат време да се огледат. За да видят света около тях. Не такъв, какъвто го виждат, а такъв, какъвто е. А както знаете, светът е такъв, какъвто си го направите. Добър, зъл, грозен, красив, студен, топъл, син, черен… Всеки прави своя свят. И живее в него. Даже светът на другите да се опитва да ви смачка, вие имате своя. И напук на всичко се изправяте. Като тревичка. Стъпкана. Нали сте виждали как тревата се изправя след стъпките ви? А е толкова малка и нежна.
Та за камъните. Те имат живот. И душа. Вашата гледна точка е важна. Как ще обърнете снимката. И пример.
Тези 6 камъка и една мида какво ви казват:
1. Скочих за да си счупя главата!
2. Скочих, що спортувам скокове във вода.
3. Нито 1 нито 2. Просто си летя
Р. Антов
"И аз имам гледна точка,но не съм
ОтговорИзтриванесъгласен с нея."-Лец
На примера ти отговорът ми е 3,но
просто си летя над нещата!