ГОПЕТО И ИВЕЛИН

Добрутро!
Току що изпратих малкия син. Сега седя, пия кафенце и мисля. За кво ли не. Най - много мисля за това, как децата порастват. И как стават мъже. И се сещам за малоумни истории, че едно момче трябва да мине през казармата, та да стане мъж. Та си и мисля, как най идиотската институция на света може да създава мъже!? Е нема как да стане. 
 Седим с Гопето и Ивелин. И Ивелин:
- След седмица те напускаме. Ще търсим работа в Чехия.
А Гопето:
- Трябваше да кажеш преди да тръгнем. Сега ще ни разкандърдиса.
Това бе първата крачка. После тръгнаха. Немили недраги. После се върна единият. За седмица. Що имаше работа. После другият. Да изкара книжка шофьорска. После двамата. Виждах ги по - често, отколкото когато бяха тук. И виждах, как стават мъже. Мъж се става не като стреляш с пушка, легнал у тинята. Мъж се става, когато вземеш в ръце живота си.
Та ще ги видя пак чак на Коледа. Що са на 2000 километра от мен. Майка и татко ще ги видя пак тогава. Що са на 44 километра от мен.
Хаха. Сетих се определението за мъж.
Мъж е този, който тръгва да работи на 2000 километра и понесе три кила ракия за брат си. И три кила бонбони за девойката му. И сувенири за колежки. А мрази да носи багаж.

Р. Антов