ИЛАЧ

Миналото лято съм за риба. Газя до кръста през реката и съм на едно обрасло островче между двата ръкава. И докато го пресичам, попадам на гръсти. Август е. Цвят като шишарки. И тъй като мама е билкарка, пълня един найлонов плик. Само един. Да не ощетя фермерите. Само цвят. Суша го. И го забравям. Даже забравям да се обадя у РПУ, да не би да е питомна марихуанка. 
А от оня ден ме налегна зъл грип. Нема терафлу, нема грипекс, нема парацетамол. Три дена не хапвам нищо. Не пия нищо с градуси. Не пуша. Болят ме кокалите. Температура до 39.9. Нема спасение. Че се мре. И се сещам за баба, билкарката, бог да я прости. Когато полицаите дошли да оберат гръстите от двора И. Обрали ги и я питат, дали има семена. Тя изнася торбичка и им я показва. А единият:
- За какво ти е толкова много?
А тя:
- Че аз с това съм отгледана.
После пълни шепата си със семена и ги слага в устата си. Полицаите я чакат да умре. Беше 1991 година. Ако не вервате, прочетете пресата от онова време. За баба Стана от горни Лом! Първата българска баба наркопроизвадител. Никой не знаеше кво са гръсти. А тя продължава:
- Зиме мама ни правеше попара със семки от гръсти. Не кихахме даже. Лекува всичко.
Та после слизам в мазето. Намирам ония прекрасни съцветия. Погрознели. И ги варя в мляко. Прясно. После го пия.
Та никой да ви не лъже, че грип се лекува с лекарства от аптеката. Кило мляко и три шишарки ви требват. Току що си измерих температурата. 35.6. От снощи не съм пил прахове и хапове. Само млекце. Малко гадно, ама помага. Млекцето помага. Другото е илюзия.
пп. Абе, нема ли да легализират марихуанката. За медицински цели само. Не за кеф, та да се хилите като идиоти от три дръпки.

Р. Антов