УМОРА

Никога не съм разказвал приказка за умората. То май никой не е разказвал такава приказка. Представяте ли си как ще почне!?!
Имало едно време една умора!?! Не става. Ама имам идея.
Имало едно време едно момиче.Малко. Палаво. Не знаело какво е умора. Коленете му били винаги обелени. Често го шляпали, що майка му се уморявала да го вика, а то да не чува. После тръгнало на училище. Пак не знаело какво е умора. После се случили много неща. После гонело двама сина с пръчка, где не я чували и не знаели какво е умора. И не се изморявала. Не се изморявала, даже когато пердашела децата, защото ги обичала. Пердашела ги от обич. После станали още много, много неща. Децата пораснали. И момичето седнало. Вече станало баба. Уморено. И потърсило обич. И я намерило. Уморена. Ама истинска.
Майната му. Не стана приказка. Ама е истинско.

Р. Антов