ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ

Имало едно време една приказка. Ама не такава приказка, каквото всички я знаем. Тя мразела да започва, както почват обикновените приказки! 
-Имало едно време...
А мразела, защото времето било нейно. Цялото време на света. Защото И било писнало да започва с " Имало едно време". Когато на човек или приказка им писне от "Имало едно време", те имат цялото време не света. Имат и целия свят. И цялата вселена. Имат и една цяла капка дъжд. Или сълза. Все тая. Капка, пълна с десет вселени. А във всяка вселена капка, с още десет вселени... И по капка в тия десет вселени. Или сълза. Все тая. Имат цялото време на света. Като милион вселени, с милион капки, с по милион вселени.
Имат и един миг. По миг във всяка вселена, с капка, пълна с милион вселени. А както знаете, безкрайно малко, умножено по безкрайно много, е равно на вечност. Това е философия. Математиката е измислена после. Да мъчи учениците. /Прочем, знаете ли, как е измерена от древните височината на пирамидите?/.
Та се отплеснах. За приказката идеше реч.
Тя обичала да започва така:
- Сега ще ви разкажа една хубава приказка...

Р. Антов