НИКУЛДЕН

Честит ви празник! На рибарите и банкерите! Честит и на неуловените от рибарите шарани! Честит и на все още неуловените от банкерите шарани! 
Та по тоя повод се сещам нещо. Обичам да ходя за риба. Не толкова да ловя, колкото да ходя. Затова не обичам язовирите. И шараните не обичам. 
Обичам ето тая река. На снимката. Ледена в най - големия пек. Тичаща. Винаги различна. Удряща се в покритите с мъх камъни. Миеща корените на вековен бук. Скачаща от скалата за да хване слънцето и да го затвори в милион мехурчета. Милион слънца и милион дъги. После да грабне паднало листо и да го понесе. Да го завърти. Да го накара да танцува радостно, а не да тъгува, че е паднало от дървото. Да събере още милион и три листа и да затанцуват всички.
Обичам да посрещам изгрева до нея. С нея. Реката. Тя и аз. Любовта на живота ми. Мога да я слушам векове. Мога да И говоря векове. Мога да я гледам векове. Никога не повтаря казаното. Никога не е същата. Никога не същото. Обичам я тази река. И тя мен. Прегръщала ме е с ледени ръце. И е отмивала от мен всичко негативно. Или го е превръщала в позитивно. Реката. В планината. Под буките. С вода от кристал. Планински. С мехурчета, пълни със слънце.
Та на думата. Никулден е.
Планина. Лятна. Тичаща вода, понесла муха. А в края на вира сянка. Дебнеща. Дива. Скача и хваща мухата. Най - добрия ловец на света. А сега си представете, че мухата е на въдицата ви. И усещате рибата. Дивата. Бясна. Че се е хванала. На въдицата. И я изваждате. Красота с рубини. Извива се в ръцете ви като обичаща жена. Отваряща уста. За стон. После я целувате. И пускате. Съвършенството. В съвършенството. И става съвършеното съвършенство. Планинска река. Риба с рубини по нея. В нея. В реката. Не в торбата. И вие. На камъка. Седнал. Оставил въдицата. Запалил цигара. До реката. Сред буките. Под водопада. С риба с рубини. Под покрит с мъх камък.
А за Никулден си купувате шаран. Що има люспи. И е евтин. И се надявате да имате пари, колко люспи има шарана. Много. А банкерите ги печатят. И ги качват на куката. А вие я налапвате. Като шарани. И ви хапват. Като шарани. Никулденски.
А оная риба с рубините яде ручейници. На Никулден в планината няма мухи. И е спокойна. Няма човек, где ще изяде красотата. Па може и да има.
Що пъстърва съм изял. Пъстърва. Не шарани. И така що мухи съм спасил.
Добрутро вам, спящи и зрящи! Честит празник!

Р. Антов