ЗА ЕНЕРГОВАМПИРИТЕ И МИДАТА НА КАПАЧКАТА. И ЗА ЩРЪКНАЛИТЕ НЕЩА.

 Приключи още един ползотворен ден. Седя и си мисля, защо имам такова настроение. И се сещам. Зарежда ме хорската злоба. Като попивателна сам. Поглъщам я, а после я превръщам в удоволствие и положителна енергия.
 Ставам, душ, кафе и у фейса. А там где съм постнал нещо, псувни и обида. Никога не псувам и не обиждам. Един ме нарича еврогей. Пиша. "А аз се чудех откъде те познавам. Довечера ще се целуваме ли пак?". Отсреща пяна, а от мен нахилени човечета.
 Друг споменава майка ми. Сещате се как. Пиша. "И ваща майка също". И пак пяна и човечета. Друг се кани да ме намери и да ми счупи главата. Пиша. "Ще ми счупиш мура.". Пак човечета и пяна. Не се задълбочавам в разговорите. К'во има да казвам, го казвам с едно изречение. После човече, псувня, човече, псувня... И точно когато съм се заредил, чета. " Манете момчето. Младо и тъпо е.". А я съм на 53. Гледам профила на юнака, а той с 15 години по млад от мен, а изглежда с 15 по дърт. Явно нещо са му се задръстили енергийните канали.
 После взимам боклука и тръгвам да го хвърлям. Съседът ме гледа злобно. Зареждам се допълнително. Ако знаеше нещо, немаше да гледа лошо, а щеше да ме гръмне. И мен, и жена си.
 После ми писва от зареждане, паля колата, та на язовира.
 А там мъка. Нема ми зарядните. Пешо е енерговампир. Помагам му да премести караваната, що у събота откриваме риболова. Смеем се. После той тръгва до града. Червената лампичка, где показва енергията ми, примигва.
 Скачам във водата и плувам. После решавам да изчистя пред въдиците. Гмуркам се, кърша храсти дълбоко под водата и скубя водорасли. После тръгвам да излизам. Пред мен плува капачка от минерална вода. Хващам я, за да я изхвърля при боклука, а на нея мида. Мида бебе. Явно мисли, че капачката И е майка. За капачката и мидата ще напиша друг път.
 После вървя към брега. Виждам във водата пчела. Взимам я. Тя пълзи по ръката ми и маха с крила. Когато стига до рамото ми, литва. Надценила се е и пада във водата. Взимам я пак, и я пускам в тревата на брега.
 После се излягам по столовете. Гледам стърчиопашката, сойките и вятъра. После идва един приятел. Смеем се. После идва Пешо. Немам вече грам положителна енергия. После се прибирам. После пускам телевизора. Новините. Зареждането започва. После се дозареждам у фейса.
 И те така. Сега оставям малко от положителната енергията у те това, где пиша. После ще пусна телевизора и ще се дозаредя.
 Лека нощ! Бъдете лоши!