Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

неделя, 5 април 2015 г.

ЗА РЕКИТЕ, ПСУВАНЕТО И НЕПСУВАНЕТО.

 Ако некой още не знае, аз съм собственик на всички реки у България. Собственик е и всеки от вас. Где тече вода, е наша.
 Та тия дни пообиколих имотите си и останах без кръв. Тук не искам да използвам нецензурни изрази, ама ако ги използвам, интернет ще блокира. Ето за какво иде реч.
 Напоследък валят дъждове. Дъждове са валели винаги. Помня и по дъждовни години, ама такива наводнения не помня. Израсъл съм по руките. Некои ги знам по- добре от кухнята си. При бай Тодор коритата бяха чисти. До реките растяха огромни речни ели и върби. Тогава по селата караха месо един път у седмицата. Имаше хора и гледаха кози и овце, та да хапват мръвка. У магазина немаше. Животните  пасяха и не даваха коритата да обрастват с храсти.  Големите дървета крепяха бреговете. Пак по това време, едно шише се ползваше многократно. И пликовете многократно. Не се хвърляше нищо. Немаше гуми, немаше телевизори, немаше нищо излишно. То и най-необходимото немаше. Сега пием, и у храстите. После валне дъждец, и у реката. Да не говорим за чували, пликове и всевъзможни опаковки. И некой умник измисли, че за да няма наводнения, трябва да се чистят речните корита. И чистенето почна.
 Първо се изрязаха едрите дървета, где са расли до реката много преди да се родя. И не са предизвиквали наводнения, а са пазели от наводнения. Дънерите се изкараха, а останаха едрите клони. Когато едрите дървета не хвърлят сянка, поникват къпини и дребен и гъст ракитак. Никой не чисти храстите, що от тях дъски не стават. После валне малко дъждец, и в храсталака се заплетат пластмасови бутилки, найлонови чували, торби и кво се сетите. После валне повече, и повлече некой клон, останал у почистеното корито. После този клон се заплете под моста у селото ви. После реката заплете в него и остатъците от пикниците Ви. После още клони, бутилки,чували... И после излезе по улиците Ви. Когато ги изчисти, влезе у мазетата Ви. После се качи до тавана. Чисти, трупа ги у изчистеното от качествен дървен материал корито и носи до другото село и другия мост. А когато няма едри дървета, които да я забавят, я бавят единствено мостовете и къщите...Това е в общи линии.
 А нещата са прости. За боклука има кофа за боклук. А когато кметът почне да чисти коритото, го вардете да не изреже само дървения материал, дребосъкът да остане да го чисти реката, а за капак и да платим  за почистването. Както са наши реките, така са наши и министрите и кметовете.
 Та ми се псува. Ама ми се псува, та псува....

Няма коментари:

Публикуване на коментар